Alezea Online Boutique|Дамски дрехи и аксесоари| Алезеа Бутик

Алезеа е онлайн магазин за дамски дрехи и аксесоари. Alezea Boutique

0
Your Cart

Жената и нейното право на глас

Замисляли ли сте се, че само допреди броени десетиления това, което днес смятаме за нормално – равноправни избирателни права за мъжа и жената – е било немислимо?

Точно така!

Жената не е могла да участва в публичния, политически и социален живот на обществото до края на XIX в.! Струва ли Ви се много отдавна? Защото говорим за над 120 години!

Историята на избирателното право на жените

Модерното движение за правата на жените започва във Франция в края на XVIII в. В новооснованата френска република започват движения за разрешаване на жените да гласуват на национални избори с кампании, водени от политолога Антоан Кондорсе и активистката Олимп дьо Гуж.

В ранните години на постигнато равноправие, жените, които са могли да гласуват, е трябвало да отговарят на определени условия – така например в Швеция от 1718 г до 1771 г жените имат условно избирателно право! Неомъжени жени, които са имали някаква собственост, са можели да гласуват в Ню Джърси от 1776 г до 1807 г.

Признаването на избирателното право на жените става най-напред от няколко британски колонии, преди повечето страни. Жените, които живеят на островите Питкерн, могат да гласуват от 1838 г! Жените в Южна Австралия могат да гласуват на местни избори от 1861 г., а тези на остров Ман – на парламентарни избори от 1881 г. През 1893 г. Нова Зеландия става първата независима държава, която дава право на всички пълнолетни жени да гласуват на национални избори. Жените в Южна Австралия получават същото право през 1894 г. и стават първите, които получават правото да се кандидатират (да се състезават) за места в парламента!

Първата европейска държава, която въвежда избирателно право за жените, е Руската империя през 1906 г! Така на изборите в нея през 1907 г. са избрани първите в света жени депутати! Този пример следват и други европейски държави като Норвегия, която дава това право през 1913 г. и Дания през 1915 г.!

В България обаче това право идва много по-късно – едва през 1938 г. е приет законът, който дава право на българките да гласуват! Дотогава, в уж демократичната Търновска конституция, не е било изрично споменато за пола на избирателите, но се е имало предвид само мъже – защото как иначе жената ще се участва в делата на мъжете?

Това дава почва на суфражеткото движение и у нас, както в Европа и САЩ през 20-те години на миналия век! Известни имена на жени, посветили културните си дела на извоюването на правото на глас на жената са Анна Карима, Вела Благоева, Екатерина Каравелова, Вера Златарева, Димитрана Иванова и още!

Въпреки това Цар Борис III е предпазлив в тази насока, но под влиянието и натиска на царица Йоана е обнародван новия избирателен закон:

„Избиратели по тази наредба закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните – ако са омъжени, разведени или вдовици.”

Ограниченията са налице – позволено е гласуването, но само за жени, преминали през брак! Този закон остава в този си вид то прочутата Димитровска конституция, приета през 1947 г.:

„Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права.”

Въпреки късното признаване на правото на глас на жените, българките не изостават много – гъркините получават това право едва през 1956 г., а швейцаркте през 1976 г.!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

X